Човек живее в митологична вселена, представляваща съвкупност от различни предположения и вярвания, чрез които той внася ред в представите си за света. Тези вярвания и предположения формират дълбинните структури на всяка култура и в този смисъл митологията може да се разглежда като основа на културния код (Аретов, 2006: 22 – 23; Frye, 1982: xviii).

Още първите европейски преподаватели, поканени от японското правителство през втората половина на ХІХ в., обръщат внимание, че в някои случаи причините за нарушена комуникация с японците не са свързани с езиковите, а с междукултурните различия, които се дължат на различията в митологията и социалната еволюция. Казано с други думи, става дума за различни културни кодове.

В много отношения митовете и народните приказки си приличат, но докато митовете образуват взаимносвързана система, подчинена в известна степен на определен канон, народните приказки странстват по света, като си обменят теми и мотиви (Frye, 1982: 33).

Когато говорим за митологията, възниква и въпросът как тя се съотнася с религията. Специфични за религията са институционалността, ритуалността и доктриналността. Френският учен Анри Дюмолар разглежда шинтоизма по-скоро като митология, а не като религия (Dumolard, 1903: 221), но това е донякъде пресилено, тъй като спорове има единствено за доктриналността.