Хумус, издаден през 1917 г. и претърпял през 1921 и 1926 г. още две преработени от самия автор издания, е шедьовърът в богатото литературно творчество на Раул Брандао, новаторско произведение с повествование без сюжет и персонажи с карикатурни имена, наречено антироман.

Според литературната критика дълбокият психологизъм на автора го сродява с Достоевски, пресъздадената абсурдна атмосфера – с Кафка, диалогът между повествователя и неговото алтер его – с Фройд, а философската тематика го превръща в предшественик на португалския екзистенциализъм. Творчеството му оказва силно влияние върху няколко поколения португалски писатели.