Книга, която предусети тъгата на света и се осмели да я разкаже лично, отвъд жанровете, през свръхемпатията на едно дете и мита за Минотавъра. Роман с преплитащи се коридори, лабиринт и капсула на времето, възхвала на страстта да спасяваш неща с думи. По-навременен от всякога.

Из послеслова „Минотавъра в нас. Лабиринтът на една книга“

Тази книга е писана дълго, близо десет години. Започвах, изгубвах се, изоставях я и после се завръщах към нея. Началото дойде от един спомен и едно малко и – бих казал – частно прозрение. Споменът е за седемгодишно момче в средата на 1970-те, което стои само вкъщи в провинциален български град. Квартирата, в която живее с родителите си, е на приземния етаж, полутъмна. Затова то прекарва целия ден на прозореца, наблюдавайки улицата и преминаващите котки и крака на хора. Родителите му излизат рано сутрин и се прибират по тъмно. Едно тънко усещане за напуснатост минава през тялото му. Изоставили са го, няма да се върнат.

Това е споменът, който отключи историята в тази книга. И тук дойде прозрението. Самотата на това момче в едно бавно и безлично време от втората половина на ХХ век и самотата на Минотавъра от античната митология не са много различни по същество. Защото, ако прочетем стария мит внимателно и със сърце, ще видим, че чудовището, което преданието е създало, е всъщност едно изоставено и заключено в мазето две-тригодишно дете. Цялата легенда и литература после е превръщала това дете в чудовище, за да скрие вината си към него. Трябваше да се поправи тази несправедливост, утаявана през вековете.

…

Книгата можеше да се казва съвсем иначе. Излишно е да пиша, че дълго се колебах, докато се спра на „Физика на тъгата“... Имах доста голям списък с възможни заглавия. Ето част от тях, осмелявам се да ги разкрия за първи път: „Възхвала на колебанието“; „Да се отвори след края на света“; „Бавен страх“; „Непринадлежащите“; „Чупливо“; „Детството на минотавъра“ (той друго няма – само детство и смърт); „Брат ми, Минотавъра“; „Събирачът на истории“; „Колекционерът на списъци“; „Кратка история на нетрайното“; „Спешен роман“; „Лабиринтът на историите“; „Аз сме“...

(…)