„А животът, не бъде ли заченат от тъгата, роден от отчаянието и положен от любовта в люлката на мечтите, остава празна бяла страница в книгата на битието.“

Началото на ХХ в., Бейрут. Непоклатими културни и религиозни норми, покварени духовни лидери, жажда за власт и богатство се преплитат в историята на младеж, завърнал се в своята родна страна, и девойка, чиято съдба лежи в ръцете на шепа влиятелни мъже. Едновременно недостижима и всепоглъщаща, любовта, която разцъфва помежду им, е символ на онова непреходно проникновение, присъщо само на Халил Джубран – чувство, равностойно на религия, и вяра, неподвластна на традиция.