„Скъпа Милена,

иска ми се краят на света да дойде утре. Тогава ще мога да взема следващия влак, да пристигна на прага ти във Виена и да кажа: „Ела с мен, Милена. Ще се обичаме без скрупули, страх или задръжки. Защото утре светът свършва.“ Може би не обичаме неразумно, защото смятаме, че имаме време или трябва да се съобразяваме с времето. Но какво ще стане, ако нямаме време? Или какво ще стане, ако времето, както го познаваме, е без значение? Ех, само ако светът свърши утре. Можем много да си помогнем.“

В нито едно друго произведение Кафка не се разкрива така, както в „Писма до Милена“. Милена Йесенска – талантлива и харизматична, преводачка на Кафка на чешки – е единствената жена в живота на писателя, която се приближава истински до него.

За Кафка тя е „жив огън, какъвто никога не съм виждал“. Именно с нея той споделя най-съкровените си мисли, а след края на връзката ѝ поверява своите дневници. „Писма до Милена“ са интимен прозорец към желанията и надеждите на един от най-значимите писатели на XX век.

Кафка се запознава с Милена Йесенска през 1920 година, когато тя превежда негови текстове. През 1924 година Кафка умира в санаториум край Виена, а през 1944 г. Милена намира смъртта си от ръцете на нацистите.