Един мъж е разказан през съдбите, спомените и чувствата на три жени. 

За Мириам Хаалим е син, за Сева - съпруг, за Миха - баща. 

Всяка от тях живее в своето време - овдовялата Мириам се прибира с двете си деца от Истанбул в България и преживява периода на Втората световна война, социализма и Възродителния процес; Сева израства, работи и преминава през своите житейски предизвикателства в годините на комунистическия режим; Миха е дете по време на тоталитаризма, а младостта ѝ преминава в годините на прехода. 

Три жени, три различни епохи и една обич, смесена с постоянно чувство за вина. 

То е движещата сила на личните им житейски равносметки, направени по различен повод, по различен начин и в различно време, дори отвъд границите на живота тук и сега. 

През целия художествен разказ, като тънка червена нишка, минава документалната история за спасяването на едно око.