В полите на Татрите в търсене на стаи за лятото младите Витолд и Фукс попадат на обесен врабец. На пръв поглед едно събитие без значение дава тласък на безкраен низ от асоциации и едно безгранично пътуване в съзнанието на повествователя. Бързо обитателите на къщата, където отсядат двете момчета, се оказват във водовъртежа на цяла серия от необясними събития, всички сякаш с начална точка врабецът, висящ на клона.

„Космос“ (1965) е публикуван близо 30 години след отпечатването на първия роман сензация на Гомбрович „Фердидурке“ и носи на автора си Международната награда на издателите „Форментор“ (1967). Играеща с конвенциите на криминалната литература, тази книга за невъзможността на разказването може да служи и като пътеводител из дебрите на вътрешния свят на човека и полето на несъзнаваното, както и последиците от материализирането на „обсесивната действителност“.

Витолд Гомбрович (1904-1969) често е свързван с авангарда,

съпротивата, бунта, младостта. И действително, често той

ентусиазира младите и непокорните заради своята нестандартност, експерименталност, неконвенционалност. Задълбоченият му прочит обаче носи още повече удовлетворение от жестовете му срещу Формата, множеството втъкани препратки и пластове. Изглежда невъзможно читателят да остане безразличен към стила и повелите на писателя да не го чете „на части“ и отчасти.

„Космос“ за мен е черен, преди всичко черен, нещо като черно размътено течение, пълно с водовъртежи, задръствания, наводнения, черна вода, повличаща хиляди отпадъци, и в нея загледан човек – загледан в нея и от нея отвлечен – мъчещ се да я разчете, разбере, свърже в някаква цялост… Чернилка, ужас и нощ. Нощ, пронизана от необуздана страст, от покварена любов. Един Господ знае… струва ми се, че ужасът на „Космос“ ще бъде разчетен, но не така скоро.”

Витолд Гомбрович, „Завещание“