След като Гленис ми направи портретна снимка на моравата пред блока ѝ, следваше да напишем и ав­тобиография, която да я съпроводи. Вписах „Апока­липсис сега“ и доста учи­лищни пиеси, в които не бях участвал, нито дори бях чел. Казах ѝ, че ще използвам фамилното име Шийн, и докато гледах как изписва буквите на новото ми аз най-отгоре на празен лист хартия, много ми хареса как изглеждат.

Това, което не споделих с татко: Шийн ми позволя­ваше да затръшна вратата на академичните и спорт­ните провали, свързани с Естевес. Не се срамувах от името, но ако започвах начисто на всички фронтове, исках когато се говори за мен, звученето да е различно.