Ритай топка, карай лодка,

сутрин, вечер на разходка,

плувай, карай колела,

пущай пъстри хвърчила,

конче яхай или пеш

в планините горе беж!

Елисавета Багряна е родена като Елисавета Любомирова Белчева на 29 април 1893 г. в София. В периода 1907 – 1908 г. живее със семейството си в Търново, където пише първите си стихове, но проявява и художнически талант. Завършва гимназиалното си образование в София през 1910 г. Една година работи като учителка в село Афтане. След това до 1915 г. учи славянска филология в Софийския университет.

През 1915 г. в списание „Съвременна мисъл“ за пръв път са отпечатани две нейни стихотворения – „Вечерна песен“ и „Защо“. След завършването на университета работи като гимназиална учителка във Враца и Кюстендил. През 1921 г. се връща в София и сътрудничи на „Вестник на жената“, в. „Лик“, в списанията „Съвременник“, „Златорог“ и други. Утвърждава се като поетеса с издаването на първата си книга „Вечната и святата“ (1927). Три години подред – 1943, 1944 и 1945 г., е предлагана за Нобелова награда за литература.

През годините сътрудничи на в. „Литературен фронт“, на списанията „Изкуство“, „Пламък“ и др., а през 1952 г. става част от редакционната колегия на списание „Септември“.