Критични преводи е преводаческа серия на теоретична и изкуствоведска литература с фокус върху съвременното изкуство, която си поставя за цел да допълни съществуващи изследвания на български език и да създаде основа за нов критически поглед върху съвременното изкуство и култура.

Настоящото издание - сборник с избрани произведения на изкуствоведа и философ Борис Гройс е второто от тази поредица.

То представя бележития руски теоретик на изкуството Борис Гройс с преводи на "Тоталното художествено произведение Сталин", коментара върху художника Иля Кабаков: "Човекът, който излетя в космоса от стаята си" и есето "Безсмъртни тела". Съставителство има за цел да представи едно от водещите съчинения на автора за първи път на български език, но и да разшири залегналите в него идеи.

"Тоталното художествено произведение Сталин" се явява основна отправна точка за изкуствоведските размишления на Гройс. В този свой труд Гройс разработва стратегия за писане на история, в която проследява взаимоотношенията между руския (а по-късно социалистически авангард) и сталинизма, наред с предписанията на социалистическия реализъм като негов културен модел. Той посочва как определени авангардни прийоми стоят в основата на сталинизма и собствената му естетическа система под формата на социалистически реализъм и как те в крайна сметка довеждат до края на съществуващите към онзи момент съветски авангардни движения. С други думи, Гройс проследява провала на авангардния проект, но и неговата реализация посредством тоталитарния проект на сталинизма.

Размишлението върху Иля Кабаков и инсталацията "Човекът, който излетя в космоса от стаята си", съпътствани от коментари върху темата за свободното движение, каквото е и това в космоса, утопията и имортализма дават допълнителна перспектива върху по-ранния труд на автора. Есето "Безсмъртни тела, което е своеобразно заключение на настоящото издание, разглежда темата за безсмъртието по отношение на модернисткия авангарден проект и съвременната култура.