„Прецизно композираните текстове в „Неприятният татарин“ прехвърлят мостове и към първата книга на автора „Няма такава книга“, и към неговите книги, които още ги няма. Смехът, тъгата и страхът дават човешка топлина на тези мостове, минаващи над студената пустош и самота, както в преследването на изгубения смисъл, така и в отстояване на смисъла в играта на живот.

За автора и неговия художник Кальо Карамфилов е важно веруюто, че когато играта обърне гръб на заиграването, а подиграването стане надиграване, се получава хубава книга - като „Неприятният татарин“: неприятна за едни и интелектуално опасна за същите, а за „знайните и незнайни измислячи“ - малка настолна книжица.“

– Младен Влашки