„Теоретичните размишления“ ми се струват също толкова добър материал за роман, колкото и всеки друг, дори по-добър от много други. Същото важи и за разговорите, интервютата, дебатите… Още по-несъмнено важи и за литературната, художествената или музикалната критика. Всичко би трябвало да може да се превърне в книга, която човек пише до сетния си дъх; това ми се струва разумен, щастлив и може би дори осъществим на практика начин на живот – с известни уговорки, естествено. (…)

Най-очевидното, което обединява събраните тук текстове, е, че са написани по поръчка или защото са ме помолили да напиша нещо. Били са следователно публикувани в различни периодични издания, след което са станали неоткриваеми. В съответствие с току-що казаното бих могъл да ги използвам повторно в роман. Опитвах, но рядко успявах; въпреки това продължавам да държа на тези текстове. Това е всъщност и причината да бъдат издадени.“

Предговор на автора към изданието от 2008 година