„Поезията на Павлина не търси ефектността, тя я поражда. Тя е проста като природата и също толкова удивителна в способността си да създава от песъчинката перла, като я обвива единствено с любов. Нейните почти едносрични поетични видения са лишени от всякакво желание да се влияят от традицията в жанра, те са по-скоро самоуки моментни настроения, проблясъци, искри от проникновение, осветили за миг този неопознаваем свят и отново бързо угаснали, защото не чакат да чуят евентуалните аплодисменти.

Харесвам непосредствеността на тази поезия, отсъствието на фокуси в нея и категоричността ѝ да е каквато е. Това не са плодове за продан, а за естетическа и мисловна наслада. От тях диша свобода, тъга, детско учудване и обич към света и неговите различни по вид чеда. В тях дребното се извисява до универсално, а то при преглъщане се оказва елементарно и насъщно като глътка бистра вода. Която е утолила жаждата ни до следващото неизбежно ожадняване. Препоръчвам тази книжка. Не заради автора ѝ – заради нас.“

Иван Голев, редактор на книгата