Критични преводи е преводаческа серия на теоретична и изкуствоведска литература с фокус върху съвременното изкуство, която си поставя за цел да допълни съществуващи изследвания на български език и да създаде основа за нов критически поглед върху съвременното изкуство и култура.

Настоящото издание е третото от тази поредица.

„В нашите така наречени постмодерни времена нито една тема не изглежда толкова несвоевременна, колкото темата за новото. Стремежът към новото обикновено се свързва с утопията, както и с надеждите за ново историческо начало и радикална трансформация на условията на човешкото съществуване в бъдещето. Тъкмо тази надежда днес изглежда почти напълно изчезнала. Бъдещето сякаш вече не обещава нищо принципно ново; вместо това си въобразяваме безкрайни разновидности на вече съществуващото. За много хора е потискащо да си представят бъдещето като нескончаемо възпроизвеждане на миналото и настоящето. Други виждат изгрева на нова епоха на социални и художествени практики, еманципирана от диктата на новото и от разнообразни, устремени към бъдещето утопични и тоталитарни идеологии. Така или иначе повечето съвременни писатели са на мнение, че проблематиката на новото е почти напълно преодоляна.

Въпреки това, ако новото действително бе толкова безнадеждно отживяло, постмодерната мисъл със сигурност би могла да го допусне като предмет на размисъл, тъй като постмодерната мисъл се интересува от отживялото. В известен смисъл действително няма нищо по-традиционно от ориентацията към новото.“

- из въведението на книгата