„Кристиан Ваклинов… Кой е той? Допреди пет дни и ние не го познавахме! Но ето как разбрахме кой е и какво е направил.

Неделя, 4 септември 2016 г., малко след 14:00 часа, гара Добринище. Пътнически влак „Юндола“ с № 16106 от Добринище за Септември закъснява с няколко минути заради многото пътници и тържествата по повод 90-годишнината от въвеждането в експлоатация на последната оцеляла теснолинейна жп линия в България между тези две селища.

Ръководител-движението на гарата беше вдигнал палката със зелен сигнал към локомотивните машинисти, началник-влака стоеше на вратата на един от вагоните с вдигнато жълто флагче и влакът се канеше да потегли. В този момент жена извика от един прозорец на третия вагон: „Чакайте, нашият Кристиан е още на перона!“

Хората от Добринище, дошли на гарата, искаха да му стиснат ръката, да го прегърнат, жените го целуваха, някои искаха да се снимат с него. Това беше Кристиан Ваклинов. Наричат го „Спасителят на Родопската теснолинейка“. В действителност е едно 22-годишно момче, което в нужния момент е намерило правилния начин да поведе хората от Чепинско и Разложко в защита на тяхната теснолинейка, спасяването на която беше станала и негова лична кауза. На тържествата на гара Добринище Кристиан между другото сподели една своя мечта. Наистина малко странна. Тя не беше да има пари, коли, вили… А да няма… Никога повече да няма локомотив, който да е извел последния влак по която и да е жп линия в страната, защото тя ще бъде закрита!

И така – влак с дванайсет вагона и близо четиристотин пътници стояха и гледаха как едно момче се къпе в любовта на хората. Защото знаеше как да ги поведе, как да бъде лидер…

И може би нашата България не е чак толкова зле. Просто трябва да има повече българи като Кристиан Ваклинов, които да увлекат хората напред. И не е необходимо всеки втори да бъде като него. Може би е достатъчно 1 на хиляда да бъде такъв, за да има кого да последват останалите 999. По данни на НСИ към 31.12.2015 г. в България живеят 7 153 784 души. Значи търсим още 7152 като Кристиан. За да няма закрити жп линии, закрити училища, участъци от пътищата, плачещи за ремонт, селища с екологични неволи, да ги няма проблемите на малките хора, а всички да започнем да се чувстваме съпричастни, единни“.