„Схолиите на Николас Гомес Давила действат интелектуално утешително днес. Тези кратки коментари се отнасят до фикция - несъществуващ текст, който се подразбира от всеки от тях. Така, макар и фактически да не е даден, текстът безусловно смислово присъства. Какъв е този текст – смисловата основа, с която схолиите се съотнасят? Негови действащи лица са модерният човек и прогресистът, обсебени от повърхностния дух на неавтентичното сред топосите на посредствеността; техниката в дълбоката ѝ връзка с духовното пропадане на една морално-интелектуална деменция; литературата през погледа на изключителния ценител; езикът; изкуството; реакционерът-самотник в поле от идеи, образи и събития; пролетарии, буржоа, революционери, социалисти и демократи в маскараден политически мизансцен на либерално опустошаване на личната свобода; вярващият и католикът сред напиращите върху християнството вълни на модерността.

Той разписва своите разсъждения в стила на една своеобразна поетика на мисленето, като фрагменти из областта на онтологията, етиката, естетиката, на философския дискурс върху ума и сетивността, на критичния размисъл върху културата. Тяхната насока се задава от ценностните ориентири на ревностната откритост към християнството, от една страна, и тежненията на неговата силна интелектуална нагласа, от друга, с всички рискове, които последната носи.

Краткият текст „Автентичният реакционер“ излага разбирането на Гомес Давила за свобода и история отвъд представата за необходимост, от една страна, и произвол, от друга, а и отвъд сковаващото русло на някакво единно диалектико-историческо развитие. Това разбиране е въплътено във фигурата на реакционера, идейно застанал на арената на съвремието срещу наместника на необходимостта, радикалния прогресист, и наместника на историческия произвол, либералния прогресист. Автентичният реакционер, гледащ от фактическата безизходност на своето положение в модерния свят към един нов хоризонт на същностите, т.е. извън света изобщо, носи ведър оптимизъм.“ 

Стефан Димитров