В този сборник, носещ името на една от най-знаковите повести на Франц Кафка, са събрани 11 произведения, всяко различно, но всяко представляващо особена притча, потапяща читателя в абсурдното, необяснимото, не поддаващото се на логическо осмисляне – онова, което се крие под повърхността на човешкото съзнание, но носи в себе си скрит смисъл.

За Франц Кафка творчеството е „форма на молитва“, метафизичен експеримент за улавяне на неясни видения, едновременно забранен и необходим чрез силата на словото да се обхване мистерията на съществуването. Често определят чешкия писател като „поет на отчуждението“.

В това отчуждение обаче Кафка се потапя, за да намери смисъл, за да открие загубената в света светлина, в чието съществуване той изобщо не се съмнява. Преводачът Венцеслав Константинов нарича писателя и „пророк на светлината“. При по-дълбоко зачитане в произведенията му може да се открие и хумор, и освобождаваща ирония, и особена невъзмутима ведрост.